|
Има един текст в Свещеното писание,който винаги ни
изпълва с удивление.Той не е загубил своята сила и актуалност,макар да
са минали толкова много векове,той продължава да е така необходим за
всеки човек през всяка една епоха. “Ето стоя на вратата и хлопам; ако
чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с
него, и той с Мене.”
/Откровение 3:20/
Слушал съм много проповеди върху този текст.Самият аз съм изнасял също
немалко върху него.И все пак не смятам,че темата е изчерпана.Нито пък
смятам да направя това. Целта ми е да размишляваме върху този текст през
призмата на цялото Писание,като се опитаме да опознаем Този,който стои
на вратата.Смятам,че такова едно изследване ще бъде едно вълнуващо
преживяване.Но то ще бъде още по-полезно,ако го разглеждаме в контекста
на великата борба.
ВРАТАТА НА РАЯ
БОГЪТ,КОЙТО СТОИ НА РАЙСКАТА ВРАТА
“И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.И
Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто
и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на
живота, да яде и да живее вечно, -затова Господ Бог го изпъди от
Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина
херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към
дървото на живота.”
/Битие 3: 21-24/
Някой ще каже. Чакай пасторе- ти грешиш- този текст не ни говори за
никаква врата.Така е.Но той не ни говори,че е липсвала такава врата.И
вратата не е целта,към коята се стремим, а Онзи,Който стои зад нея...
Търсилили сте някой адрес,или жилище. Вие търсите,улицата,номера,блока и
апартамента.но и вратата на който се намира.Но вратата ли е крайната
цел,към която се стремите,или хората които трябва да откриете зад тази
врата? Разбира се,че вас ви интересуват хората,които очаквате да ви
отворят....Вие може да достигнете до вратата и да си останете до нея,
без да бъдете допуснати да влезете.А може и да ви
допуснат. Всичко зависи от това дали хората са там, и дали ще прояват
благосклоност да ви отворят, или дали ще ви чуят,ако не сте отишли в
благоприятно време?
Нека да разсъждаваме за онзи първи ден,когато Адам и Ева е трябвало да
напуснат Едем. Бог не само ги облече с кожени дрехи,но Той ги придружи
до края на едемската градина - до онази врата на рая от която са излезли
с голяма болка.Бог е останал на вратата, а от страни са стояли
херувимите,който са пазили пътя към дървото на живота. Как ли са плакали
през този ден нашите първи родители?Но те са могли да видят любящият Бог
да стои на райската врата. Той не си е тръгнал дълго от там.Не знам
какво им е казал, но знам,че им обещал един ден отново да могат да
влязат там...
Те са знаели,че Той не ги лъже.Знаели са ,че лъжеца е друг. Знаели са,че
Бог ги обича...
Нека да помислим.Къде са обичали да се разхождат Адам и Ева? До кое
място? Те са знаели,че там ги чака един любящ Бог. На входа на рая са
завели всичките си деца и внуци.Разказали са им историята за
грехопадението и за обещанието един ден отново да имат достъп до
изгубеният рай.Колко скъпо място е било то за тях! То се е превърнало в
място за поклонение,място,където да издигат своите олтари и принасят
своите жертви...
“Оттогава досега човеците никога не са имали такива предимства за
придобиване знание за Бога чрез Неговите дела, каквито имаха хората от
тази епоха. И това не е било ера на религиозна тъмнина, а епоха на
голяма светлина. Целият свят е имал възможност да получи наставления от
Адам, а боещите се от Господа са имали за свои учители и Христос, и
ангелите. Като безмълвно свидетелство за истината са имали и Божията
градина, останала сред хората векове наред. При райската врата, пазена
от херувим, се откривала Божията слава - тук идвали и първите
поклонници. Издигали своите олтари и принасяли жертвите си. Тук Каин и
Авел донесли своите приношения и Бог благоволил да общува с
тях.”/Великите личности в Библията 6&10/
БОГ СТОИ НА СЪРДЕЧНАТА ВРАТА
“И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината
му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;а на Каина и
на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и
лицето му се помрачи.И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и
защо е помрачено лицето ти?
Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът
лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.”
Битие 4:3-7
Оттогава насам Бог стои на сърдечната врата на всеки човек ,като се
опитва да го привлече към себе си. Кайн не е направил изключение...
Вече разбрахме къде са били принесени първите жертви на Кайн и Авел- при
райската врата. Те са имали възможността да видят някои силни изяви на
Божията доброта и благосклоност към човешката раса,както и към тях
персонално.
Въпреки,че Кайн не принесе жертвата според указанията, Бог не го лиши от
онази близка интимност.Досега винаги съм мислил за верността на Авел и
огорчението на Кайн.Но има още по - силен момент.Въпреки,че имаше
основание,Бог не лиши Кайн от онази близост , на която се радваше и
Авел. Грехът също стои на сърдечната врата.
Той идва под формата на изкушения и съмнения чиято цел е да ни отдели от
любящия Бог. И ако се задълбочим по осезателно ще установим,че не Бог
изостави Кайн, а Кайн изостави Бога. Той избра тази стъпка.И ако Кайн
страда,то Бог страда много повече...
Това е болезнен въпрос:Защо някои след,като познават Бога Го изоставят и
напускат? И дали наистина Го познават?
Този въпрос не е скрит в Библията. Първият,който направи това е Луцифер.
Та нали той бе най-близо до Бога? Та нали Той бе най-надареният от
ангелите? И въпреки това той обърна гръб на Бога и Го изостави,като
обяви бунт. Но онези,които останаха верни на Бога бяха призовани да се
радват в Неговото присъствие. Бог не иска онези,които са оценили
Неговата любов и милост,онези,които Го обичат да живеят огорчени поради
бунта на непокорните.Нашият ум трудно може да го обхване като
реалност.Когато напусна вратата на рая Кайн загуби и радостта в живота
си. Бог стоеше до него и го умоляваше,но той избра този път- пътя на
огорчението , на зависта , и бунта точно като Луцифер.
Както Кайн ,така и Луцифер не могат да обвиняват Бога за загубената
радост.Те я загубиха,защото загубиха Бога в своя живот.Същото стана и с
падналите ангели.Но колко са те в сравнение с останалите верни ангели?
Колко са те в сравнение с останалите светове,които въпреки всичко
продължават да обичат Бога? Точно към тях се обръща Бог в Откровение
12:12…” Затова веселете се небеса и вие,които живеете на тях...” За тях
вратата на небето е отворена.Те имат свободен и постоянен достъп там. И
точно поради тази причина те се радват,защото са оценили Божията любов.
Някои се радват на неограничения Инетренет достъп.Те могат да сърфират
неограничено в мрежата и така да опознават света в който живеем. Но
каква е тяхната радост в сравнения с тези,които имат вечен достъп до
Бога ?
ОТВОРЕНАТА ВРАТА НА РАЯ
“ И той им изговори тая притча, като каза:Кой от вас, ако има сто овце,
и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята,
и не отива след изгубената докле я намери?И като я намери, вдига я на
рамената си радостен.И като си дойде у дома свиква приятелите си и
съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената
овца.Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един
грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които
нямат нужда от покаяние.”
Лука 15: 3-7
Чрез притчата за изгубаната овца Исус разкри Божията търсеща любов. 99 е
много пъти по-вече от едно.Но Бог не разсъждава така.Той е загрижен към
загубеното. Пътя назад към дома е възможен а вратата на дома е
отворена.Коя е тази врата? Не е ли вратата на рая? Не е ли тя вратата на
небето? Приятелю, запомни- тази врата е широко отворена за тебе. Бог те
обича! Той те търси! Той те чака,защото те обича.Без теб твоето място ще
остане празно.Той не иска ти да се загубиш за вечността!
Прочетох брошурата на Реиндър Бруинсма “ Къде е грешката?”-холандски
теолог, която силно ме развълнува. В нея има много елементи от личен
характер, от кухнята на неговото семейство.Той говори открито и
честно,като ни разкрива проблемите на света,но и на църквата.Те не са за
омаловажаване.Силните думи в нея отекнаха в мен.Те станаха причина да
мисля и да се моля за да разбера по-добре Онзи,Който страда най-много-
Нашият любащ Бог! С това не искам да внуша никаква нотка за някаква
безпомощност от страна на Бога, а да подчертая страданието,което Той
изпитва,когато някой е отделен от Него и за вечността...А колко ли
страда ако се загуби?
“Хора, които някога бяха наши приятели, съученици, учители, съработници
и колеги, са преминали към задната врата на църквата поради различни
причини и с различна бързина. Мнозина са напуснали съвсем, докато някои
все още се появяват за известно време около въртящата се врата, преди да
се хвърлят окончателно в света навън.”
/гл.1 “Къде е грешката?” Реиндър Бруинсма/
Защо това се е случило? Това означава ли,че Бог не ги обича по-вече? Ако
те са изкушени да разсъждават така,как биха се върнали обратно? А какво
да кажа за онези,които не знаят,че са загубени,че са далеч от дома на
Бога и от отворената врата на Божия дом? Въпреки ,че това са болезнени
въпроси те ни разкриват,че отделилите се от Бога не могат да бъдат
истински радостни и щастливи,когато са далеч от Него...
Не е ли хладкостта болеста на времето? Исус сподели:/Матея 24:12 /“Но
понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее”.
Той предсказа, че хладкостта ще е характерна за времето преди
Пришествието.Ето защо Исус стои до сърдечните врати на нашите души и
чака за да Му отворим без да осъзнаваме че тази врата може да се
превърне във врата към небето - вратата , която отваря и рая...
Един възрастен мъж разказва за себе си следното:” Аз напуснах бащиния си
дом седемнадесет годишен и отидох да работя в чужбина.На раздяла моят
дълбоко вярващ баща ми каза: “ Ти ще преживееш много неща- и хубави и
тъжни.Но дори да преживееш най-лошото,не забравяй,че винаги можеш да се
върнеш у дома.”Тези прощални думи аз не забравих никога.Винаги си ги
спомнях,когато се намирах в особена трудност или опасност.Нищо не ме е
пазило така силно и така сигурно,както това уверение,че мога да се върна
у дома..”
/Между две врати 25 стр.Рудолф Хелм/
Същото ни казва и Бог.Той обещава един ден затворената врата на Едемския
рай,да бъде отворена за да се завърнем завинаги у дома. Бог чака с
нетърпение този ден.През тази врата може да минеш и ти.Бог те чака...
Аз вярвам в този Бог.Вярвам,че въпреки всичко, Той е любов! Това е
най-важното! То е по важно от това в какво вярвам , без разбира се да
омаловажа и него . Бог стои на вратата и чака този свят.Един свят,който
не Го познава,въпреки,че Той познава този свят.Но същият Бог познава и
твоят личен свят около,който се въртиш всеки ден.Той чака и теб,защото
те обича! Ще отвориш ли вратата на твоето сърце? Той стои и те чака!
|
