"Така казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев:
Аз съм Господ твоят Бог,
Който те учи за ползата ти ,
Който те води в пътя, по който трябва да ходиш."
Исая 48:17

  Забелязано е, че до 20-25 години човешката памет се подобрява, до 40-45 години се съхранява приблизително на същото ниво, а после отслабва. Трудно е да намериш човек, напълно удовлетворен от своята памет. Освен това човек много често просто не умее напълно да използва нейните възможности.

Да се научиш да използваш съществуващите резерви в паметта си е дори по-важно, отколкото да се занимаваш с нейното развитие!

Първият фактор е използването на външна памет. Външната памет е фиксиране на информацията извън мозъка, най-вече във вид на различни записи (от тефтерче до компютър). Непременно условие: външната памет трябва да е много добре организирана и систематизирана. Не се бойте от това, че може да ви нарекат педант! Външната памет влиза в числото на компенсаторните средства, заменящи липсващите интелектуални способности.

Вторият фактор е правилната организация на паметта: да имате предвид нейните свойства и особености, да усвоите общите принципи на нейното действие.

Как да разберем особеностите на паметта си? За съжаление, засега само със самонаблюдение.

Да предположим, че по-добре усвоявате материала, четейки го наум. Помните как е разпределен текста в книгата. Плюс това безпогрешно намирате пътя в непознати места, бързо запаметявате лица. Изглежда, при Вас преобладава зрителната памет. 

Ако отлично възприемате звукова информация, може да се смята, че имате слухов тип памет.

За двигателната (моторната) памет е характерно бързото и леко усвояване на сложни движения. Хората, които имат такава памет, по-добре попиват информация, ако съпровождат ученето с жестове, ходене, шепот.

Какво още трябва да знаем за своят памет:

Обем – количеството информация, фиксирано за единица време;

Здравина на задържане – времето, през което помним материала;

Точност – число на грешките при възпроизвеждане;

Готовност – бързина на възпроизвеждане.

Общи принципи на действие на паметта:

1. принцип на селекцията: не си струва да задържаш в паметта си нищо излишно;
2. принцип на “резерва”: част от информацията трябва да бъде държана в “резерва”, тоест във външната памет; принцип на "егоизма": необходима е лична заинтересованост в предмета; ако я няма, трябва да свържете скучната за вас информация с такава, която Ви интересува.
3. принцип на активността: повторението е майка на знанието;
4. принцип на “седемте”: ако в материала има повече от седем части (блока), е трудно той да бъде усвоен; за да облекчим възприемането на материала, той се разбива на глави, параграфи, абзаци.
5. принцип на оптималния режим: 40-50 минути работа и 10-15 минути почивка.
6. принцип на оптималния фон: необходимо е да се определи, каква обстановка въздейства благоприятно именно на Вас, и после да се придържате към нея; общи правила: необходима е тишина, възможни са изключения. Третия фактор е подобряване на паметта.

Съществуват конкретни методи, позволяващи да си подобри паметта. Трудно е да се използва целия обем от съществуващи методи, но е и ненужно. Изберете само тези, които ще бъдат най-ефективни за вас. Те обаче не трябва да са прекалено малко. Ако имате на въоръжение само два-три метода, те най-вероятно постепенно ще се “уморяват” и ще ви служат все по-лошо. Добре ще е, ако усвоите десетина и отвреме на време ги редувате. Метод на външната компенсация:

Физическо възпроизвеждане на обстановката: по-лесно е да си спомните там, където сте запомняли.

Мислено възпроизвеждане на обстановката: същото, но наум, спомнете си фона – мястото, звучащата тогава музика, осветлението.

Тонизиращ метод: ако ви е трудно да запомняте, опитайте да повтаряте информацията с различни вариации – силно, тихо, бавно и бързо, с необичаен акцент, с почукване...Всичко това тонизира паметта.

Метод на съкращението: Използване на базовите понятия: ако отделим и запомним понятията, върху които е построен текста, то е много по-лесно по тях да възстановим цялото съдържание.

Литературен метод: преписваме и запомняме първите букви на думите; за мнозина този метод може да изглежда недействителен, дори след много тренировки.

Редактиране: правим текста по-лаконичен; често едновременно с това в паметта се отделя и това, което ние сме изхвърлили (разбира се, не толкова отчетливо).

Уплътняване на материала: за разлика от предишния метод преписваме текста със свои думи, правейки го максимално компактен; понякога с една дума може да се замени цяла фраза.

Блоков метод: съставяме блок-схема, подчиняваща се на принципа на “седемте”.

Методът “кукичка”: трябва да свързвате новите сведения с вече съществуващите в паметта с помощта на “кукичка” – по смисъл, съзвучие, външен вид.

Таблично-матричен метод: материалът се помества в таблица, чиято форма и структура определяте сами.

Смислово “дърво”: главната мисъл се превръща в ствола на дървото; от него се разклоняват основните клони – идеи (не повече от седем), след това вървят малките клончета, също послушни на “седмия” принцип.

"Град от знания”: за съхранение на разнообразна информация може да се “построи” цял град; спомняйки си, ние мислено пътешестваме по него.

Проверка на ситуациите: къде сте виждали това лице, струващо Ви се толкова познато? При “прелистване” на различните ситуации (на улицата, в института и т.н.) може би ще изплуват сведения за интересуващото Ви лице. 

Контрастен фон: измислете за информацията ярък фон, създаващ контрастен ефект.

Парадоксално изразяване на съдържанието: кратка и образна формулировка, например: “Парадоксът е четириъгълен триъгълник”.

Абсурдни примери: те помагат да се запомни същността.

Запомняне чрез забравяне: искайки да забравим нещо, концентрираме върху него своето внимание и като резултат го запаметяваме.

Релаксация: ако в течение на три минути не можете да си спомните нещо, отпуснете се за няколко минути и се постарайте да не мислите за нищо; релаксацията помага практически на всички. 

Търсене на закономерности: опитайте да намерите в запомняната информация каквито и да са закономерности – смислови, числови, ритмични.

Използване на аналогии: открийте на какво прилича обекта.

Моделиране: с помощта на логически връзки съединяваме различни факти в единна система – модел за запаметяване.

Прогнозиране на следствията: представяме си, какво ще стане, ако не запомним (или обратното, ако запомним) нужната ни информация; изплашени или обнадеждени, ще запомним по-добре това, което ни трябва. Довеждане на изводите до логически край (абсурд): развиваме съдържащата се в материала мисъл по-нататък; възможно е да стигнем до напълно логичен извод, но може би и до абсурд; във всеки случай ще ни бъде по-лесно да усвоим материала.

Картинно изображение на материала: опитваме се да нарисуваме зрителен образ на това, за което става въпрос.

Эмпатия: човекът мислено се превъплъщава в обекта на запаметяване.

“Усмивка”: търсете в материала нещо весело; може карикатурно да изобразите смисъла, да намерите шегаджийско сравнение, смешно да свържете елементите на материала.