В религията, както и във философията, строго научното доказателство е немислимо. Човешкото мислене е ограничено и не може да обхване неограничения Бог. Алберт Айнщайн казва: "Виждам часовника (т.е. творението), но не мога да си представя часовникаря" (твореца). А пророк Исая пише: "Вдигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва" (Исая 40:26).
    От опит знаем, че всяко нещо има своя причина. Ето как Исак Нютон изразява това: "Удивителният ред във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество".
    Напоследък някои космолози говорят за някаква логика в устройството на Всемира. Логика, която преследва определена цел. Излиза, че над Вселената властва разум. Библията казва за този Разум: "Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог" (Евр. 3:4). Дори скептикът Волтер пише: "... не мога да мисля, че този часовник (т.е. светът) няма часовникар".
    Микросветът също говори за своя Творец и мъдростта Му. Физикът Макс Борн в есето си "Моят живот и възгледи" пише:" Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца".
    Псалмистът възкликва: "Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всичките..." (Пс. 104:24).
    Вероятността да се появи една жива клетка от случайна среща на химичните елементи е нулева! Биологът Леконт де Нойи е изчислил, че това може да се случи един път на 10³²¹ години. Имайте предвид, че възрастта на нашата галактика се изчислява на 10¹⁰ години! Великият Луи Пастьор е опровергал хипотезата за самозараждането и е доказал, че живот има само от живот. Христос представя този принцип с думите: "... както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си" (Йоан 5:26). Въпросът "Кой е създал Бога" е нелогичен. Ако Бог е създал всичко, т.е. ако е Първопричина на всичко и ако Той е създаден, това значи, че не е Първопричина.
    Нека сега се обърнем към дилемата "има Бог, няма Бог" и да видим какви са последиците, произтичащи от двете решения. Ако няма Бог, ако човек е произлязъл от маймуната, тогава понятия като морал, нравственост, съвест, са без смисъл. Атеистичният принцип "Право е онова, което е полезно", е абсурд. Същото важи и за "Целта оправдава средствата". Такъв начин на разсъждение Библията представя в Пс. 14:1: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро".
    Съвсем различно изглеждат нещата ако реша, че има Бог. Човешкият живот има висш духовен смисъл - формиране на добродетелен характер, стремеж към пълно единение с Бога, Ап. Павел изразява тази мисъл в Еф. 2:10 така: "Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим".
    Щом има Бог, хората са братя, защото имат един общ Баща. Когато забравим Бога, ние се отдалечаваме един от друг, няма какво да ни обединява. Защото в името на какво да обичам и почитам един човек, който ми е абсолютно чужд и по произход, и по народност, по култура, може би по образование, интереси или материално състояние? Но в името на Бога ние можем да смятаме всеки човек за свой брат, независимо от хилядите различия и противоречия.
    От гледна точка на човешката психика Бог е незаменима душевна и духовна потребност. Без Бога няма трайно щастие, няма мир и радост в душата. Нищо не може да замени Божията любов и топлина. Без Бога всичко е суетно, мимолетно и празно. Достоевски казва в книгата си "Бесове", че човек няма нужда само да е щастлив. Всекидневният хляб не е единствената храна, към която да се стреми. Той има нужда да вярва всеки миг, че съществува висша радост. Той има нужда да вярва в нещо, което не може да се достави нито чрез работа, нито чрез хитрост. Той има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното, безкрайното. "Ако бихме лишили човечеството от това безкрайно велико, то би умряло от отчаяние", казва Степан Трофимович в последната глава на "Бесове".
    Без Бога няма утеха. В Пр. 14:32 четем: "Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование".