Синдром на лековерния ум

     
                                                                                  

Психология на роба: Синдром на лековерния ум

 

президент за глупаци(Превод със съкращения) Като имаме предвид всичките лъжи и манипулации, разпространявани от средствата за масово осведомяване, ще е интересно да се запитаме: Кое кара толкова много хора да вярват на всичко, което се предлага от „официалните“ източници? Интересен е и въпросът: Как функционира техният ум? Как е възможно даден човек да поглъща официалната информация толкова лековерно и без да си задава най-елементарните критични въпроси?

Тези хора, както се оказва, страдат от нещо, което наричам Синдром на лековерния ум. Това е повреда в психологическите процеси, които филтрират информацията – в резултат на това достоверността на информацията се приема с оглед на източниците, а не на тяхната целокупност. Хората със Синдрома на лековерния ум щедро даряват с вярата си държавните власти, техните институции, средствата за масово осведомяване, лекарите, учените — изобщо всеки, който е облечен в някакъв авторитет.

Там, където един трезвомислещ, интелигентен човек би повдигнал смислени въпроси относно информацията от даден източник, страдащите от лековерен ум практически приемат всяка информация от източници, имащи някакъв реален или предполагаем престиж в обществото.

Властите никога не лъжат. Как се стига до това заключение? Това е интересен процес. Лековерните хора вярват, че властите и техните институции са способни да лъжат, но в същото време вярват, че властите, институциите и лекарите НИКОГА не биха избрали да лъжат — дори това да е в техен интерес.

Моля, обърнете внимание на следното. Тези лековерни хора наистина вярват, че политиците или лекарите са способни да лъжат, но не биха го направили. А защо не биха излъгали? Защото тълпата с лековерните умове вярва, че представителите на властите и медиите действат, като се ръководят от кодекс на честта (въпрос на чест). Така че дори да е в интерес на политиците да лъжат, това просто не би могло да се случи, защото ще влезе в конфликт с въображаемия кодекс на честта.

Къде съществува този кодекс на честта? Къде е записан? Никъде, разбира се. Той е напълно илюзорен. Но за лековерния ум той изглежда реален. Интересното е, че този кодекс съществува само във въображението на наивните, но те проектират този кодекс на честта върху източниците с авторитет, като вярват още, че тези източници се ръководят от него.

(Бел. Стопанина: Не знам защо, но авторът Майк Адамс не търси произхода на вярата в авторитета и разглежда това явление като внезапно придобита болест. Вярата в авторитета е възпитавана още от най-ранна детска възраст. Първо от детето се изисква да слуша родителите и бабите си, като му се втълпява, че те са безпогрешни и винаги действат в интерес на малкото. А после тази мисловна матрица се налага и от образователната система, като се натрапват разбиранията кои са „честните и добрите“; кои са „лошите и опасните“. Това е валидно за времето преди т.нар. Преход, когато учехме за „Партията любима“ и „богомилите-анархисти“, но важи и за днешното време, когато учебниците се пишат от корпорациите и целят възпитаването на безкритични консуматори.

За вярата в авторитета говори и Рудолф Щайнер: „Днес понякога е доста трудно да се приемат позициите на високо образованите и културни хора. За съжаление не по-малко трудно е да се убедят широките маси в нелепите становища на техните „просветители“. Естествено, съвременните хора твърдят, че не вярват сляпо в авторитета. Обаче това е само тяхното мнение. Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.“)

манипулация

Екстремна форма на лековерие

Ето как човек с лековерен ум стига до убеждението, че новинарите винаги оповестяват истината: Информационните агенции имат чувство за чест, а тази чест изисква от тях да съобщават само истината и никога да не манипулират новините. Така че новините, предлагани от медиите, никога не са едностранчиви и в тяхната подборка никога не се взимат предвид интересите на политиката или на рекламодателите.

Едно такова схващане за света, разбира се, е смехотворно и наивно. Но въпреки това е в ядрото от системата вярвания на поне половината човечество — то все така вярва на всичко, което казват властите, медиите, изобщо хората, облечени с авторитетен костюм.

Друг интересен аспект е, че лековерният ум е наивен и във вътрешен смисъл, защото не разпознава собствената си лековерност. Напротив — такъв ум се смята за рационален ум. Мнимият рационален ум вярва, че работи като критичен филтър на постъпващата информация, но дори това е самозаблуда. Всъщност мнимият рационален ум използва „автоматичен филтър“, който пресява и отхвърля всяка информация, която влиза в противоречие с информацията от официалните източници. Това е ключово за разбирането на лековерния ум — за него не е важно качеството на информацията, а „истинността“ се определя от това дали данните се предлагат от официални източници, или не.

Великденският заек уби Осама!

Нека илюстрираме горното с един силно преувеличен пример. Лековерен човек попада на новината, да речем, че Великденският заек е убил Осама Бин Ладен. Под гръмкото заглавие се уточнява, че до трупа на Осама са открити боядисани яйца, а за това, че Великденският заек е бил там, свидетелствали и намерените пера.

И така, един интелигентен и истински рационален ум ще си зададе много въпроси. За начало: какво общо имат зайците с перата? Освен това самият Великденски заек е измислен герой. И най-важното: Как е възможно, дори да съществуваше, Великденският заек да убие Осама Бин Ладен? След като разгледа критично новината, интелигентният човек няма друг избор, освен да стигне до заключението, че тази новина е измислица. Със съответния извод, че властите, които разпространяват една подобна новина, лъжат народа.

Един лековерен човек обаче няма да се запита дали зайците имат пера или дали Великденският заек е способен да извършва военни операции. (Бел. Стопанина: Това е много важен аргумент на автора. Моите впечатления са същите – мнозина избягват да задават въпроси, защото това би означавало, че не са сигурни или не знаят нещо. И се страхуват да не им се присмеят за незнанието.)

Вместо това, лековерният човек първо ще потърси дали информацията е потвърдена от други източници и на основата на това ще определи дали новината е вярна. Такъв наивен човек ще включи телевизора си или ще сърфира в интернет, за да намери препечатки на „официалните“ източници. Щом попадне на CNN, FOX News или на друг „официален“ източник, който потвърждава убийството на Осама от Великденския заек, тази новина се превръща в „реална“ за лековерния ум. След това мисловната обработка на информацията приключва и данните се поставят в графата „абсолютна истина“. От този момент нататък никой не може да оспорва реалността за лековерните.

Няма смисъл да спорите с лековерните — те са имунизирани срещу факти

След като илюзорната реалност е възприета, критичните функции на мозъка се изключват. От този момент нататък, колкото и нови факти да се натрупват, не могат да разклатят установената „реалност“. Например един човек, който вярва в официалното обяснение на събитията от 11 септември 2001 г., вече е приел една версия, подобна на тази за Великденския заек, при която терористи извършват самоубийствени атентати със самолети срещу кулите-близнаци на Световния търговски център. Защо тогава падна и Сграда 7, след като в нея не са се разбивали самолети, а тя се разруши по всички правила на контролираната имплозия? Как е възможно сгради от бетон и стомана внезапно и магически да се сринат в перфектен структурен синхрон само защото в тях е имало пожар?

Работата е там, че отговорите нямат значение за лековерния ум. Няма място за факти в техните глави, защото всяка „приключена“ тема вече се е превърнала в култова вяра към (информацията от) институциите и властите. Бяхме свидетели на нещо подобно и при култа  Heaven’s Gate в Калифорния преди няколко години. Лидерът на този култ — мъж на име Епългейт — се обяви за единствен източник на авторитарна информация пред своите последователи. Той наистина беше възприеман като източник на самата истина и твърденията му бяха възприемани без въпроси или наченки на скептицизъм. Така той лесно успя да убеди последователите си, че извънземна цивилизация ще паркира една летяща чиния от другата страна на една комета — и всеки, който се самоубие, ще се транспортира в извънземния кораб (или нещо подобно).

Вярата в подобна история може да ви изглежда глупава… докато осъзнаете, че политиците по света използват същите култообразни тактики, за да накарат своите „последователи“ да вярват безкритично във всичко, което им бъде казано. Ако президент Обама обяви, че извънземна раса ще приземи кораба си в поляната пред Белия дом, а хората, които гласуват за втория му мандат, ще се пренесат в безсмъртно извънземно тяло, със сигурност милиони ще му повярват. Може и да са десетки милиони. Те дори ще го гледат сякаш е междугалактически светец. (Това дори не е преувеличение, като имаме предвид, че някои лековерни фанатици сравняваха Обама с Буда и Христос — бел. Стопанина.)

Друг напълно реален пример е онзи с радиопредаването, което обяви, че извънземни атакуват Земята и унищожават градовете ни. Огромна тълпа от хора повярва, че това наистина се случва… И не защото в него имаше някакъв смисъл, а защото информацията беше разпространена от източник, в който вярваха. За тези хора нашествието на извънземните беше толкова сигурно, колкото за днешните последователи на властите е сигурна официалната история за „наскорошното убийство“ на Бин Ладен.

манипулацияВ хода на историята много теории на конспирацията се оказаха верни

Лъжите на властите са явление, което датира още от началото на държавите. Не всички конспиративни теории са верни, разбира се, но много от тях бяха доказани с времето. Ако някой твърди, че „конспиративните теории са безсмислици“, в думите му няма вложена мисъл и затова са истинската безсмислица.

Какво означава да не вярваш в конспиративни теории? – Това означава, че не допускаш вероятността двама или повече души да седнат, за да заговорничат как да постигнат дадена цел чрез неетични и измамни действия. Боже мой, та това описва реално всяка среща в заседателната зала на всяка голяма корпорация по света! Конспирациите, тоест заговорите, не са просто норма; те практически са синоним на съвременния капитализъм! В момента, в който пиша тези редове, компанията Apple беше обвинена в заговор да поддържа заплатите на служителите си изкуствено занижени.

Чудя се: Дали хората с лековерни умове не вярват и в конспиративната теория за Apple? Нима всички такива теории биват отхвърляни просто заради думата „конспирация“? (Авторът може да се обзаложи, че в много от патологичните случаи на лековерие се постъпва точно по този начин — бел. Стопанина)

(…Съкратен абзац за популярни конспиративни теории, които в крайна сметка са се оказали истина…)

Най-честите заблуди на лековерните хора

Ваксините са нещо добро. Тази вяра, че ваксините са „сигурни и ефективни“, се дължи на това, че го казват лекарите и маркетинговите отдели на фармацевтичните компании. А не защото твърдението може да се подкрепи от научни доказателства.

Икономиката е в страхотна форма. Мислите на лековерните лесно се отклоняват встрани от факта, че националният дълг възлиза на 14 трилиона долара. Като този дълг нараства всеки ден, независимо от фантасмагоричните „спасителни мерки“, които кроят политиците във Вашингтон.

Държавните власти и корпорациите се грижат за нашите интереси. С други думи — фармацевтичните компании искали да намерят лекарства, за да излекуват всеки човек. Държавните институции не се занимавали с друго, освен да помагат на народа. Извод от такива схващания: Трябва да престанем да задаваме въпроси и просто трябва да правим каквото ни кажат.

Всичко е вечно. Нямало такова нещо като изчерпване на петролните находища. Лековерните вярват, че светът може да си кара с корумпираната икономика безкрайно. Нямало да свърши нито газта, нито питейната вода, нито ще се изтощи почвата, нито ще се стигне до оскъдица на природните ресурси. Просто трябвало да използваме, каквото можем, след което да го захвърлим.

Хранителните добавки са безвредни. Нали? В противен случай регулаторните органи нямаше да ги одобрят? Дали?

Няма такова нещо като лек за рака. Крайните песимисти и наивната тълпа вярват, че ракът никога не е бил лекуван! Ако имаше лек за рака, щяхме да сме чули нещо за това, нали? (Защото може би всеки учен знае всичко, което може да се знае, разбирате ли…)

Няма цивилизации на други планети във всемира или друг тип същества в нашата вселена. Невероятно, но се вярва, че сме единствените интелигентни форми на живот, които някога са съществували. Всеки опит да се говори за космическа интелигентност се приема за „въздухарски глупости“. И също така нямало живот на Марс.

Билките и растенията нямали медицинска стойност. Точно така ща да е — само фармацевтичните химикали могат да ви „излекуват“, защото това го казват лекарите. Билките и други растения нямали никаква стойност, освен калориите в тях — настояват лековерните.

Мога да изброявам и още — заблуда подир самоизмама подир заблуда… Лековерният ум, както изглежда, попива всичко, идващо от „достоверен“ източник. От друга страна, същият този лековерен ум е готов да се присмее на безусловни факти, ако не идват от достоверните източници или направо противоречат на тях.

Как да се излекуваме от Синдрома на лековерния ум

Интересното е, че повечето хора, включително интелигентните и скептиците, някога са били представители на тълпата от лековерни. В един момент просто са се „пробудили“ и са започнали съзнателно да задават резонните въпроси за света около тях. Интелигентните и информирани скептици са тези, които питат неща като:

• Защо двадесет различни средства за масово осведомяване разгласяват една и съща новина, като използват едни и същи думи, при това в един и същ ден? Ако всеки от тях е провеждал собствено разследване и е имал репортери на различни места, нямаше ли новините им да бъдат различни?

(Бел. Стопанина: Над 10-годишната ми опитност за редица печатни и онлайн издания отдавна е дала обяснение на този „феномен“: Няма как новините да са различни, след като за външните новини се правят преводи от едни и същи „авторитетни“ международни агенции. И дори за новините от страната често се перифразират т.нар. прес релийзи (сводки за пресата) от министерствата. Отделно може да се говори много за участията на журналистите в различни т.нар. събития, но това е твърде обширна тема.)

• Защо политиците от Вашингтон се заеха да спасяват Уол Стрийт с много трилиони долари от данъкоплатците, а данъкоплатците продължават да са задължавани да плащат данъци на Вашингтон? Ако Вашингтон може магически да създаде трилиони долари за един ден, защо тогава плащаме данъци?

• Защо Агенцията по земеделието активно заговорничи с биотехнологични компании за одобряването на генно-модифицирани семена, без да има научни доказателства за тяхната сигурност в дългосрочен план?

• Живакът е един от най-токсичните елементи, известен на съвременната наука. Защо тогава го поставят умишлено в устите на деца под формата на „сребърни“ пломби? И защо ги наричат „сребърни“, след като всъщност съдържат повече живак, отколкото сребро?

• Откъде идва флуоридът, който се използва за флуоризация на питейната вода във водоснабдителната система? Ако флуоридът наистина беше полезен за хората, защо е толкова опасен за съхранение и защо до днес е смятан за опасен химикал от Агенцията за регулация на храните и лекарствата?

• Какво се случи наистина на 11 септември 2001 година? Защо се срути Сграда 7, която не беше поразена от самолетите? Защо разчистиха и укриха останките от падналите сгради, преди да може да им бъде направен експертен анализ?

• Ваксините наистина ли са безопасни? Къде е проучването, което съпоставя ваксинираните деца с такива, които не са били ваксинирани? Защо фармацевтичната индустрия не допуска провеждането на такива изследвания?

• Защо раковата индустрия се занимава предимно с облекчаване на мъките от рака и набирането на онкоболни, вместо реално да лекува рака и да сложи край на епидемията? Защо индустрията отказва да говори за канцерогенните химикали или за противораковото действие на витамин D?

• Защо все още разрешават използването на токсични хранителни добавки? Каква е истинската история зад решението на Агенцията за регулация на храните и лекарствата да разреши употребата на аспартама като подсладител? Защо тази Агенция от няколко десетилетия отказва да говори по предходния въпрос?

• Защо медико-полицейската държава вече си позволява да изпраща въоръжени мъже, за да принуждават родителите да дрогират децата си с лекарства? Що за медицинска система е тази, която смята за необходимо да използва насилие, за да получава подчинение?

• Защо Бил Клинтън бомбардира Судан точно в разгара на кризата с Моника Люински? Защо Обама ненадейно обяви смъртта на Бин Ладен точно в разгара на скандалите около акта му за раждане и рожденото му място?

• Защо продължава „войната срещу дрогата“, когато прилаганите безумни мерки отдавна се доказаха като неефективни? Защо не се говори за факта, че тази война единствено увеличава броя на хората в затворите, а търговците на наркотици стават още по-богати, защото се вдига цената на стоката им?

• Защо Агенцията по сигурността на транспорта (TSA) продължава да бърка в гащите ни, след като знаем, че Осама вече е мъртъв? Нима не беше той причината, която създаде TSA с нейните 60 хиляди агенти?

Един интелигентен човек, способен на критична мисъл, ще си задава такива и много други въпроси. Най-малкото защото те задоволяват вроденото човешко любопитство. Но лековерният човек ще направи друго — той ще атакува тези, които задават въпроси. Дори само заради „наглостта“ им да задават такива въпроси. (О, Майк, знам, знам… На мен ли го казваш, брате! – бел. Стопанина)

(…Съкратен абзац за американски знаменитости, които в различна степен и по различен повод задават въпроси като горните…)

Тези, които задаваме въпроси, не само дразним властолюбците, но всъщност сме много опасни. Защото най-опасното занимание днес е да помагаш на другите да се пробудят за нещата, които реално се случват около тях.

Думата „пробуждане“ е толкова силно мразена от мрежата корпорации, политици и медийни клакьори, че те биха направили всичко по силите си да предотвратят каквото и да било пробуждане. Стабилността на Матрицата, както знаем, зависи от вярата на хората в илюзиите.

От друга страна, много по-лесно можеш да властваш, ако хората просто вярват на всичко, което им кажеш. Лековерните хорица са най-добрите гласоподаватели и перфектните роби. Но пък са отвратителни събеседници.

източник: www.ivanstamenov.com

                                                                             
     

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
To prevent automated spam submissions leave this field empty.

X
To prevent automated spam submissions leave this field empty.