Мръсна дума ли е политиката ?

бедствието във Варна
                                

 


Д-р Лидия Маринова е родена 1958 г.

Учи в Силистра, природо-математическа гимназия, която завършва със златен медал. След това следва медицина във ВМИ, гр. Варна. Има 32 години стаж като педиатър. Специализира и детска ендокринология.

От 1994 г. посещава Адвентната църква, а от 1998 г. е кръстена. Работи като председател на здравния отдел в местната църква във Варна, а след това поема и ръководството на същия отдел в Северната област.

На последния църковен събор е избрана за национален председател на здравния отдел към Адвентната църква.

През 2006 г. е поканена от партия ГЕРБ да участва в дейността й. В периода 2011 до Юли 2013 г. е общински съветник. След това е избрана за депутат в 42-то НС, където работи за кратко време, тъй като е поканена за заместник-кмет на Варна. Решава, че там ще бъде по-полезна. По настоящем е заместник-кмет на община Варна. Отговаря за секторите „Социални дейности", „Здравеопазване", „Образование", „Младежки дейности", „Спорт и превенции".

Журналистите във Варна пишат за нея, че един от малкото добри работещи Заместник-кметове и че около нейното име няма скандали.

Номинирана е за награда „Златна ябълка,,, която се присъжда на организации и отделни личности, които допринасят за живота и благосъстоянието на българските деца.

Омъжена е, с две големи деца. Съпругът й - Марин Маринов - е старейшина в една от адвентните църкви във Варна.


 

 

 

Интервю с Лидия Маринова

Мръсна дума ли      е    политиката?

Кои са предизвикателствата за един християнин в нея

 

Как протича един работен ден на човек, който е част от управлението на втория по го­лемина български град?

Обикновено денят ми започва рано - в 6 часа и завършва към десет вечерта, като поне 10, 11 часа от това време са работа в общината, а малкото останало е за дома ми. Опитвам се да балансирам с домакинството и семейството. Тъй като имам бо­лни родители, организирам така деня си, че да мога да отделя време и за тях.

Ежедневието ми обикновено е много напрегнато. Изпълнено е с много срещи. Решавам проблеми в сектори, които пряко засягат човешки съдби. Често има не­обходимост да се вземат бързи и спешни решения. Областта, в която работя, е интересна и благодатна, защото има възмож­ност да се направят добри неща за хора, изпаднали в нужда, да се помогне на хора в беда, но в също­то време е изключително нато­варваща, поради недостатъчен финансов ресурс, поради големия брой хора в тежко положение и поради все още недобри държав­ни политики. Често пъти да се постигне баланс е много трудно.

Колкото за почивката, благо­даря на Бога, че ние дал събота­та, защото на практика това е единственият ми ден за релакс и духовно презареждане. Благодаря на семейството ми, че срещам голяма подкрепа и помощ да ус­пявам на всички фронтове.

Единственото, което ми липсва, е че не мога да работя така всеотдайно и за здравнияотдел в църквата, но разбира се, си оста­вам свързана и съпричастна с всичките му инициативи.

Мръсна дума ли е политиката? Кои са най-големите предизвикателства за един християнин в нея?

Когато през 2006 г. представители на ГЕРБ ме поканиха да бъда част от тяхната идея, аз дълго мислех дали това е подходящо място за един християнин. Но тъй като ми се даде възможност да работя в област, свързана с благотворителност, работа с жени и деца, реших, че моят опит като педиатър, това че съм вярващ човек и християнин, може да допринесе за нещо добро, свързано с работа за хората. Не възприемам себе си като поли­тик, въпреки че съм на такъв пост. Гледам на себе си по-скоро като на човек, който е натрупал опит и познание в областите, в които работи, и може да ги използва в полза на другите. Още повече, че четейки Елън Уайт, на няколко пъти се натъкнах на текстове, които ни призовават да отидем в големите градове, сред управниците, защото и там има хора, които трябва да чуят за Бог, и да видят един друг вид поведение и начин на работа. Не изпитвах страх, даже чувствах призвание. Единственото, което ме плашеше, беше огромния обем работа, която трябваше да свърша. Като общински съветник имах и няколко много сериозни преживявания с Бог, което ми даде смелост да продължа напред.

С какво приносът на един християнин в управлението е по-различен? Освен с компетентността си, с какво друго може да е полезен?

Преди всичко християнинът знае, че не е сам в работата си и ако всеки ден призо­вава Бог да води неговите битки, може да се постигне много. Това, в което е силен, е мотивацията, с която отива да работи. Не го съблазнява лъскавата страна на неща­та - постът, привилегиите - а мисълта, че може да бъде полезен на хората, с идеята, че показва друг вид поведение с принципите, които устоява.

Как споделяш своята вяра сред колегите си политици?

Изпадала съм в ситуации, в които трябва да защитя мои позиции и да обясня моя на­чин на мислене. Тогава твърдо съм заявявала, че правя това, защото съм вярващ човек. В други случаи - в трудни за тях моменти -съм се опитвала да ги поощря и подкрепя,като съм заявявала, че ще се моля за тях, защото вярвам в Божията помощ и намеса.

Разбират ли те братята и сестрите в църквата? Срещала ли си неодобрение?

Трябва да призная, че по-голямата част от братята и сестрите реагираха много положително, когато разбраха, че влизам в управлението. Подкрепиха ме и ме насърчиха.

До ден-днешен се молят за мен да бъда добро свидетелство за Бог. Имаше, разбира се, братя и сестри на противоположното мнение, смятащи, че един християнин няма място в тези среди. Аз уважавам тяхното мнение. Те имат своите притеснения. Действително почвата, на която стъпвам, е много хлъзгава. И една погрешна стъпка, ако за друг човек може да бъде незабеля­зана, за един християнин може да бъде пагубна. Още повече, че много хора, с които работя в момента, знаят, че аз съм вярващ човек, и това още повече ме прави отговорна и внимателна в действията си.

Като лекар с изключително богат опит има­ла ли си случаи на свръхестествени изцеления?

Не, в интерес на истината. Но от друга страна аз съм се молела за всеки мой пациент Бог да ми помага да поставя правилната диагноза в случаи, в които решението ми на пръв поглед няма логика. Така съм успявала при много тежки случаи да помогна, и тук мога да заявя твърдо, че Бог се е намесвал.

Как работата ти на тази позиция може да допринесе за социалната дейност на църквата?

Винаги съм мислела, че има много неща, които могат да се желаят. Ако искаме да достигнем до хората, точно в тази област бихме могли да бъдем много успешни. Това, в което мога да помогна като опит и знание, е да изяснявам как нормативно и законово можем да създадем услуги, от които да се ползват от хората. Мога да посоча къде са най-невралгичните точки в тази сфера, където можем да помогнем. Мисля, че това е една от основните задачи на църквата - да бъде в помощ на нуждите на хората. Чрез работа в общество­то ние разкриваме какво означава практически Христовото служене и живот за другите от една страна, а от друга - ще направим църквата си позната и уважавана.

Сподели някой насърчителен момент от ра­ботата ти като заместник-кмет.

Наложи се в общината да се организира среща с протестантските пастори във Варна, на която дойде и отец Иван. Искаха помощ за децата от Нови хан - дом за сираци. Постепенно от раз­говора какво можем да направим за нуждаещите се, преминахме на тема Бог, духовност, вяра, както и подкрепата, която може да даде човек на моята позиция. Накрая на разговора отец Иван каза: „Боже, доживях да видя един вярващ човек на този пост!"

Освен това по различни поводи, когато по­даряват подаръци за кметството, от един момент започнах да получавам подаръци с рели­гиозна стойност (Библии, кръстове, ... различни религиозни символи), тъй като се разчуло, че аз съм вярващ човек.

Още нещичко бих могла да споделя. В разговор с една от служителските в общината неусетно от служебната тема минахме на духовна, при която аз споделих, че съм вярващ човек и принадлежа на Адвентната църква, а тя възкликна: „Знаех си, че има нещо тук!" Тези кратки емоционални моменти на насърчителни думи ми дават кураж и сили да продължа и да бъда сигурна в Божието водителство. ХМ

 

 

Общо 1656 деца преминаха през безплатен очен скрининг, организиран от Лайънс клуб - Вар­на, съвместно с община Варна. Проведената под патронажа на д-р Лидия Маринова - зам.-кмет на община Варна акция, позволи на родителите да получат подробен резултат от проведените изслед­вания. По този начин се дава възможност да бъдат предприети мерки за навременна превенция.

През месеците април и май 2014 година в 18 детски заведения профилактичен преглед преминаха 1656 деца, от които 493 деца бяха насочени към офталмолог. Някои от тях проявяват повече от едно отклонение. Най-често е засичано далекогледство - 343 деца, следва астигматизъм при 283 деца, а късогледство апаратът е регистри­рал при 15 деца. В организацията на масовия скрининг бяха вложени общо 488 часа доброволен труд.

Апаратът Plusoptix SO9 е на разположение за безплат­но ползване в детския "Лайънс скрининг център„ на адрес: бул. "Осми Приморски полк„ 67A. От октомври 2013 година в плаващ график се провежда безплатен слухов скрининг, както и скрининг на гръбначни изкривявания. За­писвания се приемат на телефон 0885/050-750.


 



Списание Християнска мисъл м.март 2014

                          

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
To prevent automated spam submissions leave this field empty.

X
To prevent automated spam submissions leave this field empty.