История

  

НАЧАЛОТО

 Първите адвентисти в района на Плевен са „славони”- група славянски адвентисти, дошли от Австро-Унгария преди 1910 г. в с. Бръшляница. Една от първите групи в България, през 1909 г. тя има 5 члена и достига до 9 члена. През 1928 г. групата престава да съществува - някои от членовете й умират, другите се изселват в Аржентина. Те, обаче оставят следите си в групите в Горна Митрополия, Върбица и Коиловци. Групата в Г.Митрополия през 1937 г. е от 9 души. От тази група наскоро почина на 92 години сестра Мара Гаджовска, кръстена през 1928 г. С осветения си живот и многобройните опитности тя бе пример за стари и млади. В Плевен и района са работили братята Алфред Томас, Васил Божилов Христов, починал твърде млад, Борис Бонев, Стефан Константинов и Ото Щауберт. До създаване на група в града обаче, не се стига. След 9.ІХ.1944 год. в Плевен работи Кирил Шемков, създава се група от интересуващи се, но след интернирането му в Белене групата се разпада. Първият член на църквата в Плевен е Лиляна Николова, кръстена на 12 декември 1970 г.заедно с майка си и брат си от пастор Андрей Георгиев в река Росица край с.Стамболово. Около 1970 г. в различни селища са повярвали няколко души: Лиляна Николова - от майка си, Здравка Мавродиева - от Габрово, Александър Георгиев - от мястото, където учи. Едновременно с това чрез дейността на Лиляна и библейските часове, изнесени от брат Никола Станчев /през април 1971 г. преместен в Павликени, отговаря и за Плевенски район/ повярвали Иванка Петкова, Лозина Трохимова и Кумана Божинова. Проблем е мястото за богослужения – събират се по домовете, при добро време - в „Кайлъка”и в Г.Митрополия. Така се оформя група, която по-късно се събира в дома на Люба Минчева на ул.Цоньо Матев. Провеждат се библейски курсове и първите четирима кръстени са Живко и Горанка Митеви, Пенка Кирицова и Цветан Георгиев. По това време започват проблеми с властта – често събранията се прекратяват от служителите на милицията, членовете се привикват в Държавна сигурност, принуждават ги да подписват декларации, че няма да се събират… и така около 10 години. Когато поредното богослужение биваше прекратено, обикновено преди някой празник, църквата започваше да се събира в няколко дома и след няколко седмици, когато всичко утихваше, отново се събирахме заедно. Нито един от членовете не се поколеба или уплаши от заплахите и всичко, което се вършеше срещу църквата. Особено беше заплашван проповедника на църквата. Въпреки това, всяка седмица Никола Станчев идваше в Плевен и продължаваше да върши делото. На 10 декември 1977 г., денят на 100 годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго, беше кръстен 10-я член на църквата и Плевен падна като град, в който няма Адвентна църква. Кръстената тогава Марго Дебърлиева беше изключително посветен и искрен християнин - научава се да чете на 52 годишна възраст, за да може да изучава Библията. Била е в контакт с различни християнски църкви, окултисти и в края водеща жените в православната църква. Доброто познаване на Библията й помогна да оцени истината и да се присъедини към църквата, която носи Божията вест за нашето време. Много голям проблем в този период беше липсата на литература. Пастор Никола Станчев заедно с други членове на църквата организираше отпечатването на книгите, в Козаревец по време на седенките ги подреждаха по страници и се докарваха в Плевен, където подвързвач ги оформяше като книги. По този начин се снабдяваше с необходимата литература църквата в цяла България. Отпечатани бяха около 1000 бройки „Патриарси и пророци”, 1000 бр.”Царе и пророци”, 1000 бр.”Делата на апостолите”, 1500 бр.”Адвентен дом”, беше преснимана „Великата борба”, „Бог изпрати човекът”, „Надежда без илюзии” и други по-малки книги. Също и от цялата страна пристигаха пратки с изпокъсана от употреба литература, която подвързана, още дълго време вършеше своята работа. През 1989 год. църквата наброявше 19 члена. Дотогава обслужващите пастори бяха Александър Маринов и Никола Станчев.

Църквата излиза на светло

 След демократичните промени, от началото на 1990 г. църквата вече се събира в един клуб на СДС на ул. „Карлово" 12. Още преди да бъде назначен проповедник започва изнасянето на поредица от беседи от гости-говорители. Проведена бе и евангелизация, след която започна библейски курс. Първият назначен пастор в Плевен е Никола Танев, но поради болест известно време го замества Йосиф Пешкирев. Група студенти по медицина започват да посещават църквата. Те са между първите 10 души, кръстени през 1991 г., и поставят основата на Здравния отдел, който днес е един от най-дейните сред здравните отдели на адвентните църкви в България. Кръщават се още 7 души, сред които също има лекари. Идва времето на големите евангелизации на пастор Зигфрид Лаутерер през '92 и '93 г. и новата вълна кръстени. Времето минава, пасторите се сменят - Бони Бонев, Емил Гаджалов, Ярослав Янков, Трифон Трифонов, Пламен Радков Петров. Всеки от тях допринася за развитието на църквата с различните си дарби – от първоначалното утвърждаване на църквата след евангелизациите, до нейното сплотяване и въвеждане на новите технологии за разпространяване на евангелието. Последните години бяха период на усилена мисионска работа. В много селища се проведоха евангелизации, семинари, беседи. Музиката се оказа изключително успешно средство за достигане до сърцата на хората. Създадоха се хор и мандолинен състав е се изнесоха много благотворителни, Коледни и Великденски концерти. Двата състава участваха и в общоградски мероприятия заедно. По пъртината, проправена от музиката, тръгна и здравната вест - проведоха се здравни семинари в много селища, изнесени от лекторите от Здравния отдел на църквата - д-р Анелия Николакева и д-р Желязко Михайлов. Темите бяха популярни, поднесени на достъпен език. Следваха безплатни прегледи, измерване на кръвното налягане, съвети... Следващата стъпка беше библейски курс и запознаване на хората с библейските истини и надеждата дадена ни от Бога. По всички тези начини църквата се стремеше да помага за преодоляване на тежките проблеми на нашето общество, проблемите на здравето и бедността, на самотата и нуждата на отделния човек да почувства Божията любов. Може би едни от най-нуждаещите се от работата на църквата бяха намиращите се в Плевенския затвор. През 1999 г. Емил Гаджалов започна библейска работа с няколко души в затвора, в който има само рецидивисти. Посещенията продължиха Ярослав Янков, Трифон Трифонов, Пламен Петров, като преди всеки празник за затворниците имаше музикална програма и малки подаръци. Понякога стотина души са посещавали беседите, като голямата цел е някои от тях, след като излязат от затвора, да се интегрират в църквата и така да се откъснат от порочния кръг на престъпността. „И семето падна на добра почва" В Буковлък - село с компактно ромско население - пастор Никола Станчев започва библейски беседи в дома на Димитър Пъшев през 1982 година, като посетителите са предимно деца. След 1989 год. се провежда евангелизация с помощта на членове на църквата в Кюстендил, служители на църква Плевен също изнасят поредица от беседи последвани от библейски курс. Особена роля за развитието на църквата обаче изиграва бр. Илия Русков. Той започва работа по домовете, на различни места започва провеждането на библейски курсове. Въпреки това, че братът е с протеза в студ и пек той е там, докато цялото село го опознава. През 1991 год. е кръстен Сергей Пъшев, следват го още и още. През 1995 год. групата се оформя като църква. Днес ЦАСД в Буковлък се състои от около 60 кръстени членове, има много приятели и работи в 8 селища в региона. Новата църковна сгра­да разполага с 120 места и басейн, в който се извършват всички кръщения в региона. В Ловеч адвентната вест също идва от Плевен - през 1991 г. се провежда първата евангелизация, следва изнасяне на библейски курсове и посещение на новосформираната група от служители на църквата. Първите кръстени се присъединяват към църквата през 1992 г. и през 1995-а членовете са вече 18, като тогава биват организирани в самостоятелна църква. Бог поканва своя народ да стане и да занесе добрата Божия вест до тези, които са в „тъмнина”, „без надежда и без Бога на света”. И той е приготвил сърцата на хората, те стоят на границата на Божието царство и само чакат да бъдат поканени, за да влязат вътре. Сега, когато си спомняме скромното начало от само няколко слаби светлинки в този огромен район и сегашното състояние, се изпълваме с благодарност към Бога, Който движи Своето дело. За шестнадесет години след промените адвентистите в нашия район са се увеличили около дванадесет пъти. И въпреки че трябва да се извърши още твърде много работа, Оня, Който е започнал доброто дело има силата и да го завърши.

 

 

X
To prevent automated spam submissions leave this field empty.